На 1 октомври 1814 година започва Виенският конгрес

Виенският конгрес  е международен конгрес, който се провежда  от 1 октомври 1814 година  във Виена.  Той има за цел преначертаването на политическата карта на Европа  и прилагането на принципите на лeгитимизма, т.е. призна

Виенският конгрес  е международен конгрес, който се провежда  от 1 октомври 1814 година  във Виена.  Той има за цел преначертаването на политическата карта на Европа  и прилагането на принципите на лeгитимизма, т.е. признаване на правото на законните (легитимни) династии.

Виенският конгрес се стреми към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи войни и революции.   Конгресът се председателства от австрийския държавник Клеменс Венцел фон Метерних.  Решенията на този конгрес са взети от четирите велики сили - Прусия, Русия, Австрия и Обединеното кралство.  На Франция е позволено да вземе участие във вземането на решения поради силната  й  дипломация.  Повод за свикването на този конгрес е разгромът, който претърпява Наполеонова Франция по време на предишната пролет.

Преговорите не били преустановени дори след завръщането на бившия император   Наполеон Бонапарт от изгнаничество и поемането на властта във Франция от него през март 1815 година.  Заключителното становище на Конгреса е подписано девет дена преди поражението на Наполеон при Ватерло. Технически погледнато, някои могат да кажат, че Виенският конгрес никога не се е състоял, тъй като той никога не е провеждал пленарно заседание. Всъщност дискусиите са се водили на неофициални заседания между Великите сили.

Конгресът се занимавал с определянето на държавните граници в Европа след Наполеоновите войни, с изключение на тези на Франция, тъй като те били вече определени с Парижкия мир от 30 март 1814 година.

Великобритания е била представена първоначално от своя външен министър, лорд Касълрей, а след февруари 1815 година - от херцог Уелингтън. През последните седмици, обаче,  лорд Кланкарти го замествал, тъй като Уелингтън отишъл да поеме командването на английската армия срещу Наполеон. Австрия била представена от принц Клеменс фон Метерних, външния министър, и неговия заместник, барон Васенберг.

Прусия била представена от принц Карл Август фон Хардерберг , канцлера и Вилхелм фон Хумболт,  дипломат и учен. Франция на Луи XVIII била представена от нейния външен министър Талейран. Въпреки, че официалната делегация на Русия била водена от външния министър граф Неселроде,  император Александър I  играел ролята на своя собствен външен министър. Първоначално великите сили имали намерение Франция да не взема участие в преговорите, но Талейран успял ловко да се вмъкне във вътрешните съвещания още в първите седмици от преговорите.

Тъй като по-голямата част от работата се извършвала от тези пет сили,   голяма част от делегациите практически нямали почти никаква работа. Вследствие на това домакинът на конгреса, император  Франц II  организирал грандиозни забави - празненства, балове и танцови забави.

Най-спорната тема била т.нар. Полско-саксонска криза. Руснаците и прусаците представили предложение, според което голяма част от владенията на Прусия и Австрия в Полша трябвало да отидат във владение на Русия, създавайки по този начин независимо Полско кралство, което да е в съюз с Русия, а Александър I да е негов цар.

В замяна прусаците щели да получат като компенсация цялата Саксония, за чийто крал се е смятало, че е загубил своя престол, тъй като не е изоставил подкрепата си за Наполеон достатъчно бързо. Австрийците, французите и британците не одобрили този план и, по идеята на Талейран, подписали тайно споразумение на 3 януари 1915 година,   съгласявайки се да се включат, ако е необходимо, във война, за да предотвратят руско-пруския план от реализиране.

Въпреки че нито една от тези велики сили не била готова за война, руснаците не се държат надменно и високомерно, и по този начин било съставено споразумение, според което Русия получавала по-голямата част от Наполеоновото Варшавско княжество като "Полско царство’,  но не получава Познан и областта му (Велико херцогство Познан), които са дадени на Прусия, както и Краков, който става независим град.

На Прусия са дадени 40% от Саксония (по-късно известна като област Саксония), като остатъка е върнат на крал Фридрих Август.

Освен потвърждението, че присъединените от Франция територии през 1795-1810 г. вече не били нейна собственост - решено впрочем още с Парижкия мир, другите важни последици от Конгреса били разширяването на Русия (която придобива Варшавското княжество),  и Прусия, която се сдобива с Вестфалия и Северен Рейнланд .

Близо 300-те държавици, останали от Свещената римска империя,   били превърнати в много по-лесно управляеми 30 държави. Това решение укрепило Германия. Държавите образували хлабава немска конфедерация, която се оглавила от Прусия и Австрия, наречена Германски съюз.

Виенският конгрес бил често критикуван от историците на 19-ти  век (както и някои по-съвременни) за това, че пренебрегнал националните и либерални стимули, както и че създал "горещи" точки на континента. Всъщност критиката вече била изказана от опозицията на вигите в Англия, веднага след като Конгресът приключил. Виенският конгрес бил съществена част от т.нар. Консервативен ред,  при който мирът и стабилността били разменени със свободата и гражданските права, свързани с Френската революция. През 20-ти век,  обаче,  много историци смятат, че Конгресът е свършил добра работа, и е предотвратил глобална война за близо сто години. Така смята и Хенри Кисинджър ,  чиято дисертация е именно  върху Виенския конгрес.
                                                                 
Автор: Тони